В 170-годишното съществуване на музея “Дрентс никога не е имало толкова

В 170-годишното битие на музея “Дрентс ” в никакъв случай не е имало толкоз огромен случай. Така шефът му Хари Тупан изрази недоумението си от разигралата се като на екшън филм кражба в събота с гърмежи на част от националното богатство на Румъния, което гостуваше в нидерландския град Асен.

Над 50 сигнала, свързани с кражбата, е получила нидерландската полиция единствено за 24 часа. 6 дни по-късно обаче от скъпите артефакти няма и диря, а румънският министър председател Марчел Чолаку подвигна държавното управление накрак и изиска да се свика спешен щаб, в който да вземат участие вътрешното, правосъдното, културното и външното министерство. Целта - скъпите антики да бъдат открити и върнати допустимо най-скоро.

За цялостно подпомагане дадоха обещание и нидерландските проверяващи, а северните ни съседи изпратиха свои служители на реда да работят по случая на място. Румънският министър председател се закани да поиска безпрецедентно  обезщетение, в случай  че съкровището не бъде  възобновено . Но по какъв начин този безизходен кино сюжет се разигра в една западноевропейска страна, където историята е на респект?

Дакийските артефакти принадлежат на Националния исторически музей в столицата Букурещ. Те били дадени назаем дружно с предмети от други румънски музеи като част от изложбена обиколка. Наречена е “Дакия! Царството на златото и среброто ”. С общо 673 експоната тя трябваше да затвори в неделя.

Късно в петък против събота обаче група от няколко души взривява външната стена на постройката на музея и нахлува, до момента в който е затворено за гости. Задигат четири предмета от гостуващото национално богатство на Румъния. Сред тях е фамозният златен шлем от Коцофенещ, датиращ от V-IV век прочие н. е., и три златни дакийски гривни от Сармизеджетуса Реджия от втората половина на I век прочие н. е.
Детайлна гривна, взела участие на откриването на изложбата “Античното злато и сребро на Румъния ” в Националния исторически музей в Букурещ на 19 декември 2013 година СНИМКА: РОЙТЕРС 
Дакия е антична източноевропейска монархия, чийто народ произлиза от траките. Нейната обширна територия е заемала най-вече земите на днешна Румъния. През 444 година пр.н.е. Херодот назовава тези нации скити и гети. Дакийските гети са известни като земеделци и скотовъди, само че създаването на златните и сребърни залежи в Трансилвания води до оживена търговия със прилежащите нации.

По настоящи данни на управлението на Националния историческия музей на Румъния застрахователната стойност на цялата експозиция надвишава 30 млн. евро. Оттам обаче отхвърлят да оценят обществено четирите отмъкнати артефакта.

До информацията имали достъп само проверяващите. Независимо от цената обаче, специалисти считат, че тези детайли от съкровището са непродаваеми, защото са известни по целия свят. С други думи - в случай че някой ги купи, ще знае, че са откраднати от Румъния. Затова криминалистът Артур Бранд залага на друга доктрина. По негови думи известният шлем от Коцофенещ по-скоро е откраднат, с цел да се претопи златото и след това да се продаде. “Просто не може да се продаде ”, безапелационен е той.

След дръзкия грабеж в нощта против събота стартира неотложно следствие. Нидерландски медии оповестяват, че автомобилът, употребен при кражбата, е открит опожарен под виадукт на към 7 км от музея. Превозното средство е било откраднато на 22 януари от град Алкмаар, на към 200 км западно от Асен. Полицията в Нидерландия не изключва възможността в кражбата  да е замесен  известният  клан Ремо  от Германия  - семейство от ливанско-кюрдски генезис, което е направило няколко сходни обира от музеи през последните години. Проверява се съмнително лице - мъж с шапка и огромна чанта, посетил музея 5 дни преди кражбата. Все още обаче няма арестувани за закононарушението.

В хода на следствието елементи за груби неточности бързо изплуват на повърхността. Оказва се, че сега на обира на постройката не е имало пазачи - макар че денонощната защита е било наложително изискване, с цел да се дадат назаем експонатите. Директорът на Националния исторически музей на Румъния Ернест Оберлендер-Търновяну, който се яви на чуване в комисията по просвета на Камарата на депутатите в понеделник, съобщи, че всички условия, сложени на нидерландската страна, са отговаряли на плануваните ограничения за сигурност. Той добави, че ще подаде оставка “в подобаващия миг ”, само че се дефинира като изкупителна жертва. “Възмутен съм, че неоценими предмети от съкровището на Румъния бяха откраднати от музей..., където не е имало охранители! Не можем да приемем такова нещо.

Ако това се беше случило  в Румъния, щяха да ни  създадат на пух и прахуляк,  естествено! ”, безапелационен бе Марчел Чолаку.

Друго жестоко нарушаване обаче е осъществено от румънска страна. По закон предмети от културното завещание могат да бъдат заемани, само че организацията на транспорта би трябвало да бъде утвърдена с държавно позволение. Премиерът Чолаку обаче удостовери, че липсвало такова единодушие. Сега това е обект на инспекция от страна на Главната прокуратура. Тези взаимни пропуски в сигурността може да се окажат евентуално рискови, в случай че артефактите не бъдат открити и в действителност се наложи обезщетение. Не е ясно дали застрахователна компания би удовлетворила желае, а по какъв начин биха се разбрали двете страни, членки на Европейски Съюз, също остава неразбираемо най-малко към този момент.